Прашасалите страници

С тежка въздишка отворих шкафа на забравените, от мен, книги. Тежка кашлица ме сполетя заедно с облак от прах, докато отдавнашни заглавия ми казаха отново здравей. Всички черни корици сякаш попиваха жадно светлината, навлязла с разтварянето на вратите.
Награбих на сляпо и извадих накуп 3 книги - "Приключенията на Хъкълбери Фин", "Том Сойер", "Черният Обелиск". Избърсах ги от праха, наплюнчих пръстите и жадно разгърнах старият Хък, за да се присетя какво прави момчето от Мисисипи. Жълтите страници ме приветстваха като стар приятел, който никога не е бил забравен.
Умирах за усамотението, което ми даваха тези творби. Върнах се отново на 7, когато за първи път тате ми подари Хъкълбери фин. После на 8 ми даде Том Сойер и сам изрових от неговата колекция Ерих Мария Ремарк. В тези спомени се потопих и намерих душевен покой.
Микровълновата звънна и ме изведе от транса, водата беше затоплена, време беше за кафе.
Наредих на спретната купчинка всички нови книги и всички стари книги. Представих ги една на друга.
"Възрастта е само цифра" - казах им - "Познавайте се, изучавайте се така, както аз ви изучавам. Аз няма да ви забравя, не се забравяйте и вие"
Усмихнах се. Чудатости, кой си говори на книгите? Отпих първата глътка и отворих една от новите: "Цикулките от улица Нерудова" и една от старите: "Том Сойер". Чакаше ме дълга нощ...наплюнчих пръстите и се изгубих.