Подпухнах възглавницата, старателно сгънах одеялото. Отскоро бях станал педантичен в поддържането на ред и обожавах да видя сгънато одеяло.Добре де, пресилих се, просто обичах леглото ми да е подредено, а на пода около мен да е пълно с дрехи. Усещах едно чувство на подреденост, примесено с необуздан хаос. Потъвах в двете половини на съзнанието си. Изцяло се отпуснах в меката възглавница, вдишах я. Парфюмът все още беше попил в материята на калъфката - отдадох се. В серия от накъсани кадри в главата ми изскочиха изображенията от една вечер. Всеки от тях прелиташе през съзнанието ми като пустинен пясък, насила затворен в пясъчен часовник - блъскащ се, стараещ се да запълни едната половина. Така и аз бях преизпълнен с емоции, празен откъм мисли. Знаех,че те щяха да ме догонят по-късно, щяха да пропълзят някак-си до кората на мозъка ми, да намерят облик в размишления, но знаех,че всички тези размишления щяха да ме доведат до един извод - щастлив бях. Щастлив от личността си, щастлив от прогреса, щастлив от човечността, щастлив от любовта.
Звънецът ме сепна. С отварянето на вратата онемях. Пред мен стоеше олицетворението на Махатма Ганди. Със своят скромен ръст той се надигна, целуна ме по челото и ми връчи една Анемония и кратка бележка, която гласеше - " на езика на цветята Анемонията означава надежда и символизира разцъфтяването и пролетното обновление". Не по-малко изненадващо, Ганди изчезна,заместен от ярка светлина и летящи нотички - езикът на музиката. Игриво натиснах " Ла " и с характерният тон, нотичката се превърна в квадратно уравнение. Чукнах "До" и пред мен изскочи интеграл от "е". Засвирих, заплетох се в мелодии, докато около мен разцъфтяваше цяла наука. Вековни уравнения - известни и неизвестни, математика - изгубена или забравена. Тайни, кодирани в изрази, множество изживени животи изразени в цифри.
Звънецът ме сепна. С отварянето на вратата онемях. Пред мен стоеше олицетворението на Махатма Ганди. Със своят скромен ръст той се надигна, целуна ме по челото и ми връчи една Анемония и кратка бележка, която гласеше - " на езика на цветята Анемонията означава надежда и символизира разцъфтяването и пролетното обновление". Не по-малко изненадващо, Ганди изчезна,заместен от ярка светлина и летящи нотички - езикът на музиката. Игриво натиснах " Ла " и с характерният тон, нотичката се превърна в квадратно уравнение. Чукнах "До" и пред мен изскочи интеграл от "е". Засвирих, заплетох се в мелодии, докато около мен разцъфтяваше цяла наука. Вековни уравнения - известни и неизвестни, математика - изгубена или забравена. Тайни, кодирани в изрази, множество изживени животи изразени в цифри.
Докато свирех, около мен се оплиташе бръшлян и ме вихреше с музиката. Нотите започнаха да стават думи, уравненията - изречения. Чувах речи за братство, за значението на прости думи като човечност, за равенството на всички хора, за силата на думата любов, на самата любов. На това как един хормон може да даде сила, или да я отнеме. Тези речи ги изнасях аз, аз копнеех за надежда, аз обичах от сърце, аз се радвах на хората така, както Бог им се радва. Аз бях Бог, аз бях човек, всички бяхме хора...
На вратата се позвъня и аз скочих стреснат, изкаран насила от съня ми. Очаквахте го нали - да сънувам мъртъв гений? Вдишах възглавницата, тя още ухаеше на Нейният парфюм. Изпих поредната глътка мечти и се насочих към вратата,за да я отворя. А коя знае? Може би днескашните ми мечти ще са утрешните ни надежди.
На вратата се позвъня и аз скочих стреснат, изкаран насила от съня ми. Очаквахте го нали - да сънувам мъртъв гений? Вдишах възглавницата, тя още ухаеше на Нейният парфюм. Изпих поредната глътка мечти и се насочих към вратата,за да я отворя. А коя знае? Може би днескашните ми мечти ще са утрешните ни надежди.
А още усещах нейният парфюм...
