The Thousand Yard Stare

Уличните лампи примижваха през витрината и ми пречеха да си чета книгата. Не че и вътре осветлението бе по-добро. Насилвах си очите само,за да прочета един пазаж. Звънчето закачено на врата оповести, че влиза нов клиент. Вдигнах муден поглед от книгата, за да го посрещна. Засрамено, и с колеблива крачка пристъпи момиче.
 - Добър вечер. - каза тя.
 - Добра да е. - отвърнах разсеяно и насилих усмивка - "Какво ще желаете?"
 - Дочух, че това е един от малкото денонощни магазини, където мога да си купя редки цигари.
 "Цигари?"почудих се наум. Огледах девойчето. Беше на не повече от двадесет години и не повече от метър и седемдесет. Слаба, елегантна, грациозна. Криеща зад зачервените си бузи чар, който би обладал всеки мъж, но по нищо не личеше тя да го знае. Жизнена и здрава изглеждаше,  изненадах се, че пуши. Запазих изненадата за себе си
   
 - Правилно си чула, какви цигари?
 - Black Stone, моля. - непоклатимо заяви тя.
 - Black Stone? тежки, доста силни. Какви по-точно? - попитах, търсещ рафта на въпросната отрова. Тя се усмихна игриво, погледна замечтано и отново решително отвърна.
- Нека бъдат с дъх на череша. - Посегнах и извадих кутията и съобщих съответната сума:
- Седем и педесет моля.
Тя извади портмонето . С отварянето му изпадна билет, и аз посегнах да го вдигна и тогава, като че ли времето спря.
Билетът беше автобусен, за Бургас. Отпуснах се и оставих името да ме потопи във спомени. Спомних си за безгрижните разходки в морската градина, за скачането от морски скали. Присетих се за акробатските номера и салтата, които се опитвахме да правим с приятели върху пясъка. Стиснах билета, но бях изтръгнат от спомените си от нея. С падането на билета, тя също бе понечила да го грабне, в резултат на което цялото съдържание на портмонето се беше разсипало. Огледах всичко. По тезгяха лежаха кредитни карти, документи - нищо ненормално. Но също така стъклото бе посипано с билети за кино - "Шерлок Холмс" гласяха те, снимки на момичета - вероятно приятелки, на момче - вероятно приятелят, тайни бележки разменяни в някой час по География, Математика, История, резултати от игри на белот. Вихрушката ме връхлетя и отново се усетих другаде. Припомних си първото ми кино с момиче. Припомних си първото момиче, което ми показа как да ценя билетите като спомен. Сетих се за невинната целувка, която лепнах на момиче, което харесвах, която в последствие се оказа първата ми любов. Припомних си летни лагери по морето и палатки в планината. Лагерни огньове запалени по плажове, пръстите ми, изкусно свирещи музиката на времето, отекваща с гласовете на всичките ми приятели. Припомних срамното си загубване на девственост и изригнах. Изригнах в спомени. Подгониха ме отново танкове в Косово. Виковете на другари, падащи да защитят семейство. Спомних си цветовете на болницата, която подпечата напускането ми на бойното поле. Всичко в мен закрещя в агония, притиснато от обема на връхлетялата го вихрушка.
Излязох от транса и видях нейният поглед. Тя беше стиснала билета за другият му край и с воднисти очи се взираше в мен. В погледът ѝ се четеше настояване да върна имуществото ѝ, желание да го пази, но и страх от изгубването му. Загледан в тези дълбоко изразителни кафеви очи, пръстите ми се отпуснаха. Тя сграбчи и набързо насъбра спомените си обратно в портмонето. Да, точно така, това беше портмоне със спомени. Пълно не с пари, а с преживявания. Това семпло портмоне ме накара да се огледам. Какво беше станало с мен? Творец, ученик, обещаваш кадър на медицинска академия...а сега продавах в центъра вносни редки цигари на хора, все още решени да живеят своя живот.
- Заповядайте! - срамежливо каза тя и подаде сумата.
- Недей - казах - не плащай, вземи ги. Аз черпя. Почерпи и твоите приятели с тях. Невероятни цигари са, оставят лека привкус на череши, но ти сигурно знаеш.
Изненадана и донякъде успокоена от добротата ми, тя кимна веднъж. Въздъхна и със същата срамежлива грация излезе от магазина.
Загледан зад нея, аз бръкнах в джоба и стиснах снимката на съпругата ми.
Може би повече нямаше да я видя, но едно момиче огря всички фенери, запали всички факли и събуди всички лампи. Сега светлината сияеше и рикушираше от всяка повърхност в магазина, а уличните лампи сочеха пътят към вкъщи, където щеше да ме чака едно легло, консерва боб и редица спомени.
А войната навън щеше да продължава.

Хора и...улици, пардон - Спомени

Един приятел веднъж ми беше казал " обичам да дегустирам вино, не съм сомелиер, но обичам всичко свързано с дегустирането - първоначалният мирис, който те удря и навява спомени за първия път,когато си го усетил. Обичам вкуса, в който усещаш дори и почвата, на която е растяло гроздедо."
Признавам, за виното знам само как да го пия и ако ми се наложи да дегустирам,за да избегна болезнена смърт от диария, ще трябва да се простя с всичките с приятели, но едва днеска разбрах какво има в предвид под " познати миризми". В такъв пролетен ден и спокоен град като Рединг, в такова слънчево време, всички цвята сякаш крещят да бъдат помирисани. Една миризма на пролет обхваща всичко и когато излезеш и слънцето те напече, събличаш горнището, купуваш биричка и си спомняш. Спомних кога за първи път вмерисах такава пролет - на село, в този момент в главата ми нахлуха всички миризми,които някога съм изпитал там. Спомних си специфичната миризма на старото дърво по пода, миризмата от съхнещ джоджан и билки. Спомних си баба превита над печката и миризмите на бабиното готвено внесоха живот в измореното ми от практически упражнения тяло. Стана ми носталгично, заболя ме сърцето,че тези пролети и лета,които прекарах там ги няма. Макар че,ако питате моето "Аз" преди 10 години ще ви каже,че постоянно го бият и не му харесва, но сега усещам,че тогава съм се чувствал наистина жив. Тогава съм изпитал какво е да се живее...и искам пак.
А слънцето така ме грееше и тревата бе така приятна,защо да не седна за една бира? Сякаш умът ми точно това искаше,за да ме пренесе обратно в Борисовата. Обратно под сянката на едно дърво, или в близкия парк на Съветската Армия, където един клечав Мони ми показваше правилият начин за циганско колело.
Липсва ми чувството на живот. Онова, в което осъзнаваш,че искаш цял живот да се учиш от опит. Искаш да работиш през деня на полето, да хапнеш вечерта и да четеш/учиш след това. да се отдадеш на всичко, което тялото ти иска.
"Спомних си и още хиляди неща" и всичките ми липсват. Заклевам се,ще хвана колата лятото след изпитите и ще живея отшелнически на село за 2 седмици. Ще строя пак палатки, ще лежа в тревата, ще се катеря по дървета, ще скачам от моста в реката и ще живея. О, Как копнея да живея.