Хора и...улици, пардон - Спомени

Един приятел веднъж ми беше казал " обичам да дегустирам вино, не съм сомелиер, но обичам всичко свързано с дегустирането - първоначалният мирис, който те удря и навява спомени за първия път,когато си го усетил. Обичам вкуса, в който усещаш дори и почвата, на която е растяло гроздедо."
Признавам, за виното знам само как да го пия и ако ми се наложи да дегустирам,за да избегна болезнена смърт от диария, ще трябва да се простя с всичките с приятели, но едва днеска разбрах какво има в предвид под " познати миризми". В такъв пролетен ден и спокоен град като Рединг, в такова слънчево време, всички цвята сякаш крещят да бъдат помирисани. Една миризма на пролет обхваща всичко и когато излезеш и слънцето те напече, събличаш горнището, купуваш биричка и си спомняш. Спомних кога за първи път вмерисах такава пролет - на село, в този момент в главата ми нахлуха всички миризми,които някога съм изпитал там. Спомних си специфичната миризма на старото дърво по пода, миризмата от съхнещ джоджан и билки. Спомних си баба превита над печката и миризмите на бабиното готвено внесоха живот в измореното ми от практически упражнения тяло. Стана ми носталгично, заболя ме сърцето,че тези пролети и лета,които прекарах там ги няма. Макар че,ако питате моето "Аз" преди 10 години ще ви каже,че постоянно го бият и не му харесва, но сега усещам,че тогава съм се чувствал наистина жив. Тогава съм изпитал какво е да се живее...и искам пак.
А слънцето така ме грееше и тревата бе така приятна,защо да не седна за една бира? Сякаш умът ми точно това искаше,за да ме пренесе обратно в Борисовата. Обратно под сянката на едно дърво, или в близкия парк на Съветската Армия, където един клечав Мони ми показваше правилият начин за циганско колело.
Липсва ми чувството на живот. Онова, в което осъзнаваш,че искаш цял живот да се учиш от опит. Искаш да работиш през деня на полето, да хапнеш вечерта и да четеш/учиш след това. да се отдадеш на всичко, което тялото ти иска.
"Спомних си и още хиляди неща" и всичките ми липсват. Заклевам се,ще хвана колата лятото след изпитите и ще живея отшелнически на село за 2 седмици. Ще строя пак палатки, ще лежа в тревата, ще се катеря по дървета, ще скачам от моста в реката и ще живея. О, Как копнея да живея.