една асеновградСКА реколта

Считам,че за краткия си живот адски дейно съм участвал в Българската Пънк и Поп сцена. И макар в момента хардкор сцената да ми е по-позната, в сърцето винаги ще си ми остане българската пънк музика. Винаги съм цъфтял около бързи рифове, барабани и много енергия, която споделяш с хората до теб. Винаги съм обожавал усещането на уважение и единство, което можеш да видиш само в българската публика. Чувстваш се...едно цяло с тълпата. Ти скачаш - те те хващат и държат горе, и обратното. Колективно въздигате някой непознат,защото знаете,че тези усещания са веднъж.
И макар сега да съм потопен в спомени и да си спомням за различни Фестове по малките читалища в Хаджи Димитър/Левски, темата на този пост е друга. Искам да декларирам неразривната ми любов към Пластик Бо. Това определено е групата,която ми е доставила най-много удоволствие. Не съм чул досега група, която да е показала толкова прогрес и толкова емоция в музиката си. Всяка тяхна песен реално има шанс да спечели по-масова публика и да получат по-голяма фен база, но както групата много пъти е казвала - " не свирим за пари, а за кеф."
И все пак, не казвам,че няма други добри групи - даже смятам,че като идеология и музика Резервен План са също толкова добри. Но смисълът тук е Пластик Бо. И емоцията - която носят.

А сега ви оставям в компанията на тази асеновградСКА група

http://youtu.be/vc2jDz6w-r4