Подскачащата вечер

И ето мина пак поредният момент.
Поредното двучасово tete-a-tete.
И има нещо тъжно въодушевяващо,
в начина, по който
с подскок и все по бърза крачка
избяга от поредната раздяла.
С целувка запечата пак момента
и със поглед каза "да повторим
среднощното си tete-a-tete"

Не ставам за творец, но бях вдъхновен. Когато в главата ти има идеи и искаш да ги запишеш, или да ги запомниш, но няма как, бързаш да се прибереш и някакси да подредиш всичко. Но дотогава моментът е избягъл, и в главата ти остава само един ясен спомен и много преплетени слова. Но нищо това няма значение, защото "да искаш е да твориш". Или нещо от този род.

http://fc06.deviantart.net/fs51/f/2009/289/2/6/Sunflower_child_by_darkmello.jpg

Оставям ви с този слънчоглед и мислите на Ницше:

"Искането освобождава, защото е творчество. Да не искаш вече и да не цениш вече и да не твориш вече, ах, дано тази голяма умора да остане завинаги далеч от мене! В познанието аз чувствам само насладата от замисъла и творческото осъществяване на моята воля. И ако има невинност в познанието ми, то е от това, че в него има воля за творчесто"

Stardust

It's damn poetic that we can be seen as stardust.
That light, coming from stars supports life
and life came from stars. And we see those stars because of the light they send out and tickle us with.