Подскачащата вечер

И ето мина пак поредният момент.
Поредното двучасово tete-a-tete.
И има нещо тъжно въодушевяващо,
в начина, по който
с подскок и все по бърза крачка
избяга от поредната раздяла.
С целувка запечата пак момента
и със поглед каза "да повторим
среднощното си tete-a-tete"

Не ставам за творец, но бях вдъхновен. Когато в главата ти има идеи и искаш да ги запишеш, или да ги запомниш, но няма как, бързаш да се прибереш и някакси да подредиш всичко. Но дотогава моментът е избягъл, и в главата ти остава само един ясен спомен и много преплетени слова. Но нищо това няма значение, защото "да искаш е да твориш". Или нещо от този род.

http://fc06.deviantart.net/fs51/f/2009/289/2/6/Sunflower_child_by_darkmello.jpg

Оставям ви с този слънчоглед и мислите на Ницше:

"Искането освобождава, защото е творчество. Да не искаш вече и да не цениш вече и да не твориш вече, ах, дано тази голяма умора да остане завинаги далеч от мене! В познанието аз чувствам само насладата от замисъла и творческото осъществяване на моята воля. И ако има невинност в познанието ми, то е от това, че в него има воля за творчесто"