Подносът от звезди,постилащ нощното небе, е спомен.

Първите утринни лъчи мержелееха по зеленината. Мракът бавно бе погълнат от светлина и всяка звезда изчезваше зад нейното монохроматичното було.
Някъде до мен чувам тик-такането на часовникът ти, залепен за ръката, която сега се вкопчваше в чаршафа, сякаш инстинктивно сграбчваше момента и го предаваше на останалото ти тяло. И минутите отмерваха смеха ни.

С напредването на слънцето на хоризонта, главата ми се изпълва с усещания. Зазвучава любимата ми утринна песен. Росата нахлува в ноздрите ми...със своя типичен ранен аромат. Бръмбари жужат и повтарят като ехо бъркотията в главата ми.

А Подносът от звезди,постилащ нощното небе, е спомен.

Now I'm standing on the rooftop
ready to fall
I think I'm at the edge now,
but I could be wrong.
I'm standing on the rooftop
ready to fall...

into

От всичко боли

Исках да напиша нещо синтезирано...кохерентно. Не мога. Мислите изчезват и мъгла тегне над всеки кът от паметта ми. Неврони трескаво търсят другарче, на което да предадат сигнала, но никъде го няма....Никъде няма другарче.
Боли ме от лицемерие. Боли ме от лъжливи обещания и манипулативни игри. Боли ме от вяра в добро и ме боли от честност. Боли ме от любов и ме боли от неизвестност.
Боли ме от силата, която имам в момента. Боли ме от слабостта ми пред нещата.
Главата ми ще гръмне..дано разлея всичко на паважа.