Подносът от звезди,постилащ нощното небе, е спомен.

Първите утринни лъчи мержелееха по зеленината. Мракът бавно бе погълнат от светлина и всяка звезда изчезваше зад нейното монохроматичното було.
Някъде до мен чувам тик-такането на часовникът ти, залепен за ръката, която сега се вкопчваше в чаршафа, сякаш инстинктивно сграбчваше момента и го предаваше на останалото ти тяло. И минутите отмерваха смеха ни.

С напредването на слънцето на хоризонта, главата ми се изпълва с усещания. Зазвучава любимата ми утринна песен. Росата нахлува в ноздрите ми...със своя типичен ранен аромат. Бръмбари жужат и повтарят като ехо бъркотията в главата ми.

А Подносът от звезди,постилащ нощното небе, е спомен.

Now I'm standing on the rooftop
ready to fall
I think I'm at the edge now,
but I could be wrong.
I'm standing on the rooftop
ready to fall...

into