Исках да напиша нещо синтезирано...кохерентно. Не мога. Мислите изчезват и мъгла тегне над всеки кът от паметта ми. Неврони трескаво търсят другарче, на което да предадат сигнала, но никъде го няма....Никъде няма другарче.
Боли ме от лицемерие. Боли ме от лъжливи обещания и манипулативни игри. Боли ме от вяра в добро и ме боли от честност. Боли ме от любов и ме боли от неизвестност.
Боли ме от силата, която имам в момента. Боли ме от слабостта ми пред нещата.
Главата ми ще гръмне..дано разлея всичко на паважа.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар