Ще ми се да бъдем сетивата. Ще ми се да можем да усещаме по най-различни начини. Ще ми се да не усещаме само болката като болка, или щастието само като щастие. Болката може да крие и скрита нотка тъга, меланхолия, носталгия, болка от любов?
Ако можехме да сме сетивата, и да усетим всичко едновременно, може би щяхме да сме инг и янг на собствените си светове. Щяхме да сме дзена на нас самите. Може би щяхме да загърбим лошото и да усетим доброто и в тъгата. Или може би щяхме да усетим чужди светове по неподправен начин...
А може би натам отиваме?
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар