Аз притежавам света.

Часът е точно 2, а точката, в която зяпах, постепенно става все по-тъмна и по-тъмна.
В момента е часът, в който се чувстваш бог. В който си мислиш "сега ако протегна ръка, ще докосна луната". Често умореният мозък храни въображението с такива малки оазиси. Но аз мога да кажа със сигурност, че днес докоснах луната. Опипах всеки кратер, оставен от нищо неподозиращ метеорит, протегнах се и взех лунен прах.
Защо всички винаги гонят звездния прах? Звездите са далечни, чужди. Топли, но неприветливи. Докато луната е толкова близка и е създала такива красиви думи като "ефемерна". Лунният прах е лунен и близък...точка! Енд ъф дискъшън.
 Отплесвам се и почвам да дишам учестено. А часът е 2 и аз слушам монотонното тик-такане на часовника и отброявам всяка секунда приближаваща ме към сутринта. Понякога щракването на голямата стрелка, когато отброи минут, ми заприличва на стъпка, и аз се оглеждам.
Край Февруари, приближава Март!