С напредването на нощта се убеждавам в едно - часът на вдъхновенията, откровенията и проникновенията е среднощният час. Спокойността, обстановката която се създава и те предразполага.
Тъй като скоро ми се накараха, че не съм пускал в блога, няма да изпусна сега шанса, когато ме е ударило вдъхновението. Може би няма нищо съществено, което да напиша, но ще задам на малкото ми читатели един въпрос накрая. Нещо като бинго лотария - типът въпроси " искате ли? "
Знаете ли, приятели, напоследък все повече и повече се опитвам да бъда по-добрият човек. По искреният. Да съм не този, на когото хората се осланят, а този,когото търсят за светъл лъч. Или поне да се обичам аз, за да обичам. Не искам да стане така,че да се получи разрив и вече комуникацията да куца. Затова на всичките ми приятели, с които не съм комуникирал достатъчно често - съжалявам.
Обаче,колкото повече пробвам да направя нещо и виждам,че успявам, толкова повече възможности за развитие се откриват. Прекрасното е,че никога няма да спрат да се появяват тези възможности - развитието не спира.
Мисля,че фактът толкова много да се старая или поне този,който ме крепи и ми дава надежда в себе си е,че обичам. Най-светло и искрено и всеотдайно обичам и се боря. Някакси изчиства пречките, дава ти цел, ставаш по-благороден един вид. Може да има по-красиво момиче, може и да има и по-умно, но въображението,което тя ми дава, е искрицата,от която имам нужда. затова...I love you, to infinity and beyond. Математически бих го изразил така: лимес от любов, която клони към безкрайност. И ето как може да навържеш всичко заедно - наука и емоции. Нека повече хора се научат ,че светът е едно цяло. И ох, говоря глупости и просто пиша,защото ми се пише. Не го правя по правилата на творческото писане, с които емоционалността ми ще се прехвърли на вас, драги читатели, но съм сигурен,че едно от тия неща да го изпитвате и вие, ще ме разберете.
Но сега, нека се върнем към належащият въпрос. А той е, мислите ли ,че трябва да си продължа с хобито тук? Имам предвид писането на кратки разказчета и глупости. Искате ли да четете? И ако да - кое бихте искали да продължа,зааащото имам идея ;р ;)
lim
♥→infinity
Не продължавай това ще е трън в гъзъ на светъ. Бодил в очите на мислещите хора,опаковка от фафла фърлена до кофъта,а не в нея. Ма за какво въобще питаш читателите пиши си , пък който те ареса - ареса те,който не - ще си го каже и така,ко толко.. Никой не е умрял нито от едното нито от другото - в изкуството де. Пиши си кът ти е кеф,драскай си,па некой ден,може някой друг освен близките ти хора(защото те обикновенно ни харесват работите които вършим) да ти ареса писанията,арашото дет се вика. Ай със здраве. Ще ми е интересно да те чета,въпреки,че си разчекнал тази тема по малко банален начин. Все едно чета,нещо което съм чел,не на едно място.Думите и изразите,и последователността,която ползваш са пошли с извинение. Критика да има,да се поглъща,останалото са ласкави думи,които с нищо не помагат. Не пиши за хората,пиши за себе си. А и като казваш - иска ми се повече хора да научат това,да обичат бла бла - дай примери,или поне загатни с нещо какво имаш предвид . От текста се разбира колко си позитивен към света от както си влюбен,даже за монолог на кастинг не може да мине :D повече яснота и дерзай
ОтговорИзтриванеИдеята е не дали ще продължа да пиша. И бодили да бодеш - пак ще си драскам. Идеята е кое да продължа. Ако прочетеш нещо,кое ти харесва?
ИзтриванеOtherwise - сам си казах,че просто си драскам тук. Целта на поста не е да е кохерентен, а просто да си пиша, колкото да не забравям,че има някакъв блог.
Колкото и цинично, мерси, критиците помагат да се учим.