Summer smells of Memories

Доживях го! Преди няколко дни дойде истинското британско лято. Топли слънчеви лъчи най-накрая ме погалиха и аз ентусиазирано извадих късите панталонки, взех назаем едно колело и час и половина по-късно бях излегнат на брега на Темза, малко извън Рединг. Нарамен с всичките ми записки и никакво желание за учене просто отворих книгата и се къпах в слънцето, пуших и пих,докато не ми омръзна и поех пътя към общежитието.
А пътят беше всичко, освен скучен. Топли западни ветрове ме блъскаха и създаваха усещането за морски бриз. Случайни деца, голи от кръста нагоре, обливаха себе си (и мен,когато минах) с маркучи и водни детски пистолетчета. Не е ли яко детството,каквото го помните?
Когато стигнах Сибли, всички бяха излезнали отвън на поляната. Боси и полу-голи, айподи извадени и сложени на шъфъл, няма значение дали ще затрещи дръм и бас или някоя жица, бири, цигари...как да не ти стане блажно?
Доминик бе откраднал от Lost and Found едно малко детско басейнче метър на метър и отказваше да излезе от него докато не се спаружи или водата не почне да топли бирата,която беше потопена в него. Наведох се да си взема едно кенче и една топка за американски футбол прелетя над главата ми. И все пак, можех да се насладя за кратко време на тази атмосфера,защото в стаята ми ме чакаха 8 лекции,които трябваше да бъдат прегледани. И там ме удари всичко.
Слънцето бе напекло, но отвореният прозорец вкарваше прохлада, а с вятъра дойдоха и всички миризми. Стаята ми ухаеше на масла против изгаряне, отдолу нахлуваше аромата на свежо пране,а от някоя баня вонеше на сапуни и шампоани. Всичко просто вонеше на Несебър и дните прекарани там като дете. Атмосферата беше едно към едно. В далечината се чуваха превъзбудени гласове и смехове, топло лятно слънце грееше, различни миризми ми замайваха главата, а аз лежах и четях, самичък. Както винаги ми беше практиката. Оставих се на спомените да ме връхлетят. Няма нужда да казвам колко емоционален и сантиментален ме бяха направили. И тъй като винаги съм бил сам в такива моменти и съм нямал с кого да споделя, така и този път попивах всичко в продължение на дни.
Никога не си бях мислил,че тези самотни моменти, прекарани с родителите на Несебър или с книга в ръка на селото ми ще ме връхлетят с такъв приятен оттенък. Винаги съм си мислил,че ще помня селото ми с побоищата,които ми бяха нанасяни. Или страхът от по-големите деца,докато ме давеха. И все пак, оцелях всичко това и намерих приятели. Намерих своите приятни моменти.
И така, сам си попивам и си изживявам себе си и спомените и отново и отново. Никой от вас,драги читатели, няма да ме разбере, защото никой няма да види усмивката ми,докато си спомням. Няма да помирише този коктейл от летни миризми, и няма да може да емпатизира. А не съм и наполовина толкова добър драскач,че да пренеса всичко това на хартия (е-формат). Но ми писна да го поглъщам това сам и и го изливам тук. Предполагам, много от вас ще го вържат със собствени спомени, или поне се надявам, нека! Нека бъдат също толкова блажени като моите и нека ви накарат наистина да си спомните всички лета.