понеделник, 9 юли 2012 г.

Няма ме

Допиваш си последната глътка и довършваш фаса. Златната течност се разстила из цялото ти тяло и всяка мускулна болка бива забравена. Не си ял нищо от сутринта, затова караш само на адреналин и бира. Алкохолът те упоява, замайва доволно и сякаш си поел серотонин интра-венозно. Всичко е приповдигнато, всичко е чук.
Забравяш лошото, загърбваш миналото, показваш си гривничката и решително влизаш вътре.
Потапяш се в глъча на хиляди хора и, изведнъж, един акорд те избавя от мислите и тревогите.
Една ограда стои между теб и еуфорията. решително се засилваш,прескачаш я и се понасяш по хиляди ръце нанякъде.
О, да!

Няма коментари:

Публикуване на коментар