Beauty is in the eye of the beholder

Кап...кап...кап

Едри капки милваха лицето ми. Светлините на минаващите коли се сблъскваха с дъжда и експолоадираха във зрелищни цветове. Чистачки усилено вършеха работата си, а всяка улична лампа, покрай която минех, разкриваше емоциите - изписани на платното, което аз наричам лице.

Когато минавах под лампата на местната спирка, вятърът се заигра с ушите ми. Погали ги, прошепна им нещо, накара ги студено да изтръпнат и после тъй внезапно изчезна. 

Баба обичаше да ми казва "Когато вятърът флиртува с теб, значи е намислил пакости и лудории.". Бидейки типичен "бунтар" (хаха), никога не се вслушвах в този съвет и винаги се впусках в гонитба с вятърa. Гоних го по чукари, той ми го връщаше, като ми обръщаше чадъра. Заклещвах го между камъните на реката на село и пусках по него вихри от листа, а той нацупен ме удряше с някой клон. За мен вятърът винаги е бил същество, способно да напътства само истински приелите го, затова и този път се вслушах в шепота му.

 -  Беда те чака мили, беда неописуемо голяма. - кънтеше той

 - Каква беда? - попитах стреснат и объркан

 - Не знам, но е голяма. Дърветата разказват ми за нея.Споделят също да те посъветвам да следваш луната обитаваща земята.
 - Какво? Лунната орбита е... - но той вече беше изчезнал и като типичен вятър бе забравил всичко казано досега и отново гонеше играта - едно пликче хвръкна игриво към мен.
Замислих се за думите му. Една баба на спирката ме гледаше уплашено...сякаш не е виждала луди преди. Телефонът ми звънна и ме изкара от романтичният транс, в който бях изпаднал,
 - Ало?
 - Ало, Кос, Какво става? Тръгна ли насам?

 - Мони! Да, да на спирката съм, ще отида до трамвая и до 15 минути ще размятам стикове с вас в клуба.

 - Ооокей, чакаме те.

Подяволите закъснявах. Много мразя така да правя - винаги организирам среща и после се заблейвам в нещо, и закъснявам. Ето сега полумесъцът ярък ме разсейва. Вижте го, загледайте се? Не си ли представяте как виждате всеки кратер? И така, както в миналото са свързвали звездите в образи и съзвездия, не си ли представяте че свързвате кратерите в картинки?
Аз лично винаги си представям образите от изминалия ден. Ето полумесецът е усмивката, която ме угря днеска. двата самотни кратера свързах като магнит и си представих как добрите мисли са направени от желязо и луната ги привлича.
Чувството да се заиграеш така уникално със света е върховно. Ти си като бог, сякаш има два свята и единият се намира във въображението ти.
Не може да има само 1 свят нали? Не може да няма магия и чудеса? Не може само аз да чувам вятъра и да му се доверявам...нали?
 - Разбира се,че има, бъди готов!"
 - Вятъре? - ...изчезна

"Какво ли имаше предвид? Няма значение, трамваят идва..."
Качих се и се огледах, наоколо нямаше никой, беше пусто. Отидох до кабината,за да си купя билет. Бях във весело настроение и почуках във такта на "О шанзе лизе" Никой не ми отвърна. Почуках си ритмиката по-силно и даже запях. Вратата зейна с такава сила,че ме хвърли три метра назад, при което си ударих главата в една седалка  и ... изгубих съзнание, висчко почерня.
...

 - Кос! Кос! Кос! Събуди се Кос!

 - амънмънмън

 - Ей,Орион, Орион, елате, май се свестява!
 - Орион ли? Какво, ста-?
очаквах да се събудя в купето на трамвая, или може би някоя болница, но това което ме посрещна беше невероятно.
Около мен експлоадираше магма. Скалисти образувания висяха над главата ми и още пулсираща та цицина. Отнякъде виждах късче скала ронещо се. Загледах се вълна от оренжева магма ме прескочи и се устреми нагоре. Свих се на кълбо, очаквайки опарването на огъня, но него го нямаше. Погледнах изумен...над мен нямаше небе...нямаше нищо, имаше ...нищо.
- Какво..как? - изумлението ми забавляваше някой седящ до мен

- Спокойно приятелю, дръж се. Стана малък гаф! 

 - Кой, кой си ти? - попитах вече неразбиращо
 - "Разбира се,че има! Бъди готов" - Изчурулика дребното човече.

 - Вятъре? - Очите ми щяха да изкочат
 - Моля ти се, наричай ме Гейл, а това е моят приятел Бетелгейзе, него трябва да го знаеш от физиката.

 - Ама..как какво? Бетелгейзе звездата? Моля? Как? Къде съм

 - Да, бетелгейзе звездата. Приятелю...не разбираш ли - ти попадна в кратера

.... Край на част 1