Моля те не ме чети

- Моля те не чети!
- Защо не? Сега съм се разчел. После желнието ще избяга, а искам да го използвам, за да пиша.
- Пак ще пишеш разкази, нали?
- Аха, Аха!
- Ох милия, пак ще будуваш и ще те чакам в леглото.
- Ще свърша бързо, историята е кратка. Поне в главата ми.
- За какво четеш...и за какво ще пишеш?
- За духове.
- Духове, та те не съществуват.
- Гледам те много ядосано в момента. Как може да кажеш,че ги няма?
- Е какво са духовете?
- Духовете са страхове, духовете са спомени, духовете са моменти на слабост.
- Обясняваш си грешките с обладаване?
- Не, обвинявам обладаването за грешките.
- Духовете са само в главата ти миличък, пиши и лягай.
- Да, те са в главата. Затова ги гоним. Затова слагаме маски и се наричаме кукери. Пиша и лягам...Гоня и лягам