Комплексът на самотното синьо шише

Когато бях в Германия, станах свидетел на уникално нещо. Цялата страна беше подредена. Мили хора, готови да те обслужат, да те изслушат и да рециклират. Именно спретнатостта и съзнанието да пазиш природата ме зашеметиха. Имаха кофички за т.нар "restmühl", за органични отпадаци, за пластмаса. Нямаше дом, в който да не са в наличност 4-5 кофи. Това, което ми направи силно впечатление, беше разделението. Имаше кофи за кафяви стъкла,за бели стъкла, за зелени стъкла. Всяко шише, което можете да си представите. Но в кратките ми 3 дни на посещение, станах свидетел на нещо забележително.
Помните ли празничните, коледни туборг напитки? Да, точно тези - сините. По чиито етикети бяха нападали снежинки. В опита си да не разрушава крехкия баланс на рециклирането, един съвестен немски гражданин беше оставил своята синя бутилка до кофите за бутилки, пък да решават боклукчиите къде ще ходи, защото няма контейнер за синьо стъкло. 3 дни подред минавах оттам и гледах как шишето седи - непипнато, самотно. Явно никой не знаеше какво да прави с него. 3 дни, то наблюдаваше как неговите стъклени събратя биват извозвани. То послушно чакаше своята съдба, докато един ден не го отвлече един бездомник, видял в него незаменим чар.

Оттогава синьото шише ми е ултимативната метафора за безличие. Метафора за това, как не можеш да се впишеш в среда. Или как чарът в теб може да бъде видян и от един човек. Заобичах синьото шише. Почти така, както заобичах зеления цвят.

Предполагам, че по един или друг начин, асоцирах себе си с него - човек, който рядко знае мястото си, но може да  е всяко друго шише. Трудно е,когато знаеш, или поне си мислиш, че можеш да постигнеш велики неща. Че ти е отредено нещо голямо. Щом можеш да мечтаеш за големи подвизи, можеш и да ги постигнеш. Да си знаеш стойността, но никога да не можеш да постигнеш пълният си потенциал. Нищо, стъпка по стъпка - всичко ще бъде постигнато.

Имам да казвам и да споделям адски много на света, нека бъда чут. Имам да постигам много. Имам да изпитам много.
...
И първа стъпка е думата любов ^^