It's come to this. A weightless step. On the way down singing, Woah, woah.

Когато купих суши-то знаех,че това ще ние последната среща, и като такава – ще бъде посредствена, но изпълнена с емоции. И когато се видяхме, не останах изненадан. Всичко беше прекрасно по този начин, по който само ние можем. Да не говорим за нищо и да изпитваме всичко. Да избиваме с леко вулгарен хумор всичко на повърхността, но да знаем какво дълбоко се крие вътре.
Когато се разделихме, 13 години минаха като вихър през главата ми. Направихме типичният дву-минутен поздрав за чао и казахме „за Брайън“ но знаехме,че всъщност го правим за нас.
Пътищата ни се разделяха, никой не можеше да каже за колко, но в очите ти прочетох,че щом го има желaнието – има и начина. Затова казвам, че отново ще се видим, израснали повече от всякога, по -добри във всяко отношение. И като последните спомени бързо изтанцуваха някъде из съзнанието ми казах с най-голяма радост:
„Ще ми липсваш“