Колдплей пеят, че светлините водят. И има моменти, когато си зациклил на задна скорост.
За мен такива са моментите, в които преповтаряш едно и също действие, макар и да няма ефект. Когато действията ти са грешни.
Нямаше ли да е по-лесно всички да сме часовникови стрелки? И всеки оборот, който направим около оста си да бъде всъщност крачка напред и да продължиш в следващата минута, или следващият час...Всъщност, като се замисля и те правят едно и също. Циклят в кръг и ни дават илюзията,че отмерваме нещо безмерно: времето
Както и да е...
Писна ми да съм социално неадекватен.
Не, по-скоро ми писна да знам как да реагирам в чуждите ситуации, а не и в моите. И ми писна да обработвам информацията с 10 часа закъснение.
Ако някога си имате вземане даване с мен, ще останете разочаровани. Ще мога да ви разбера. След кратък размисъл ще мога да анализирам всичко във вас, ще ви познавам, но това няма да ми помогне да ви реагирам правилно и ултимативно ще се разочаровате от мен.
Ако читателите бяха много щях да попитам: Как оценявате хората? Какви критерии имате?
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
ами, много са сладки всички. както днес кармен каза че един приятел имал много таланти, можел да пее да рисува да свири а някфи инструменти, и дажее ставал за актьор, Е казах аз, Всички ставаме за актьори.
ОтговорИзтриванее, вече спрях да оценявам хората, няма си критерии, не бих искала да имам, не ми е нужно, не ми е нужно да оценявам който и да било по някакви критерии. .. донякъде си мисля че по този начин си губя времето, да разбера някой, който всъщност никога не е бил и никога няма да е това, за което го мисля.